7 стъпки по-далеч от българското море

Мариана Златева

Българското черноморско крайбрежие има много предимства, но те все повече намаляват. Опитвам се да систематизирам това, което ни направи впечатление през последните две години, защото проблемите са много повече от таксите за чадър и шезлонг, презастрояването и липсата на пречиствателни станции. Вярвам, че мнението не е само мое.

1. Указателни табели и карти
Отношението си личи по такива дреболии.
Предполагам, че е отговорност на местните власти, а те не се сещат, че туристът може да се обърка. Пътната агенция също може да се постарае повече – поне в курортите. Пътуваш, пътуваш и виждаш табела “60 километра”, но след 20 километра разбираш, че ти остават още 50 километра. Другото, което ми прави впечатление е, че само в големите хотели раздават карти и информационни материали. Повечето се ограничават с рекламни материали на заведения. Ако искаш да разгледаш близките забележителности, трябва да си ги проучваш сам в интернет. Евентуално.
Толкова ли е трудно да погледнеш на продукта си през очите на туриста?
2. Мутри и тарикати
Ако някой отговорен чиновник или активист на браншова организация беше изминал маршрута на обичайния турист, щеше да се натъкне първо на тези типове, които причакват прииждащите летовници с идеята да смъкнат колкото и каквото може от тях. И тук не говоря само за „копърките“ или фалшивите обменни курсове. А за разни типове, които неясно защо са допуснати да предлагат “услуги”, атракции на баснословни цени и фалшиви стоки по морето – например, да събират такси за паркинг, без да има паркинг. И тези безумни сергии за боклуци по улиците!
3. Храната
Някак нелепо е да отидеш на море и да не ти сервират прясна риба. Ако си вегетарианец, те гледат като индианец. А какво да кажем за храната, която се предлага направо на улицата в съмнителни баничарници и дюнерджийници.
4. Сервитьорите
Те са проблем от години. Сервитьорите объркват поръчките, забравят, бавят се, не познават менюто, говорят на диалект и са непохватни. И в други страни наемат студенти за лятото, но те преминават обучение при работодателя. Но при нас повечето собственици на ресторанти по морето сами имат нужда от обучение.
5. Тоалетните!
Това е слабото място на много набързо спретнати хотелчета. Ако искаш да разбереш кой е пестил пари, огледай банята. Тази година в нашия хотел, въпреки че камериерките се бяха постарали, не бяха успели да отстранят следите от скорошен авариен ремонт. А обществените платени тоалетни (…)
6. Кич
Освен от ВиК, българският хотелиер е пестил и от професионални дизайнери и декоратори. Или пък наетите дизайнери толкова могат, не знам. Пластмасови цветя, грозни картини в крещящи рамки, ангелчета, градински фигури от тези, които се продават по хипермаркетите. Защо е било нужно?
Архитектите не са се справили по-добре в опита да маскират бетонните редици хотелчета с крещящи, разностилни и евтино изпълнени проекти.
7. Шум
Каквото повикало, такова се обадило. С компромисен продукт не се привличат най-милите и приятни туристи. Затова в нашите курорти е шумно до късно и все по-рядко е подходящо за семейства с деца. В ресторантите и на плажа стана нормално да се говори на висок глас. Да завидиш на чужденците, които не разбират какво се обсъжда.

Ключови думи за този текст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Мечтай. Подготви се. Иди и виж. Разкажи